Управлението на температурата в стая с водно подово отопление е едно от най-интересните неща. Заради инертността на материалите поддържането на температурата с малък хистерезис е сериозно предизвикателство. Това беше и основната причина, за да се захвана с този контролер. Допълнителната – да видя до колко мога да намаля разходите за отоплението.
Базиран е на ESPHome и е предназначен за работа с Home Assistant. Предпочитам да не използвам cloud услуги за подобни дивайси основно защото при липса на интернет оставаш и без управление.
Той използва PWM с голям период – 20 минути – за да държи температурата в помещението с точност до половин градус. Процесорният модул е на esp-wroom-32e, командва 8 броя 24V задвижки с пиков ток от 300mA и може да бъде разширен с още 8 канала.
За следене на актуалната температура в помещението разчита на външни температурни датчици, добавени в HA.
Заради инертността настройките му вървят малко бавно, но изглежда, че kp 8, ki 1600 и kd 0 дават доста добра стабилност на системата.
След доста мъки най-накрая термопомпата в къщата се управлява почти както искам, остава да вкарам логиката за връзка между очаквана външна температура и изходяща температура на водата от нея. Първо да спомена каква е тя – 12 киловата трифазна вода-вода на Geotok с управление Dixell ic100cx. Комуникацията между нея и Home Assistant става през modbus, за целта е необходим XJ485CX – TTL/RS485 serial interface. В България можете да го закупите от Apogee99, обикновено дори го имат налично 🙂 (следващата стъпка е да го елиминирам и него, но комуникацията не е чист сериен интерфейс, има допълнителен сигнал, който се подава от този преходник към диксела. Още не ми е останало време да го дебъгна за съжаление)
От тук нататък е въпрос на лични предпочитания как да изградите комуникацията. При мен отива в Protoss-PE11 модбъс гейт и от там всичко тече по TCP/IP.
Регистрите, които основно ви трябват от modbus: 256 – текуща температура на изхода на термопомпата 258 – текуща температура на входа на термопомпата 260 – текуща температура на входа от сондажа 262 – текуща температура на изхода от сондажната вода 1145 – зададена температура при охлаждане 1148 – зададена температура при отопление 1280 бит 0 – статус на термопомпата, 1 – включена, 0 – stand-by. При писане на 1 в регистъра контролера минава в stand-by 1282 bit 6 – активен режим охлаждане. 1 – включен. Запис в 1282 на 0x4040 в регистъра я включва в режим охлаждане (само, ако преди това е била изключена – 0 в бит 0 на 1280) 1282 bit 7 – активен режим отопление. 1 – включен. Запис в 1282 на 0x8080 в регистъра я включва в режим охлаждане (само, ако преди това е била изключена – 0 в бит 0 на 1280)
Всички температурни стойности са цели числа, като последната цифра се възприема като десетична от самия контролер, примерно 351 означава 35.1 градуса
След като сме въоръжени с горните данни (отне ми доста време да успея да ги събера с reverse engineering, Copeland не ги дават на никого) нататък нещата са лесни.
След снощните проблеми с миксиращата глава, днес се събудих прекалено рано и реших да се хвана да оправя запушването. Разглобих цялата глава, оправих го, пуснах печат и … греда. Не съм съобразил положението на кабелите на нагревателя и температурната сонда 🙂 Резултат – пружината за натягане на ремъка забита в кабелния сноп и счупено краче на термосондата … 🙂 Краен резултат – сменена термосонда, настроени наново нива на главата … сега ще видим как ще работи 🙂
Вчера пробвах материал от 3DLine – роден производител на нишки за 3д принтиране. Извън леко намаления диаметър на нишката – АБС-а им се оказа превъзходен 🙂 Цената също е доста атрактивна – към момента килограм ABS струва 25 лева 🙂 За момента може да се поръчва от тях само през OLX, но определено ги препоръчвам с две ръце – коректно отношение, бърза реакция, много добър материал.
Последните два дни се забавлявахме с разчистването на мястото, където ще е “котелното” помещение на къщата … Оказа се, че стария котел на дърва, който е правен за локално парно, тежи толкова, че едва успяхме да го изнесем четирима човека …
Слава богу, времето поне беше хубаво, след изнасянето се получи съвсем прилично барбекю с бира – почерпихме се за добре свършената работа 🙂
Вариант едно заминава към принтера 🙂 Прогнозно време за печат – 5 часа и половина 🙂
Дано да не забравя днес да мина и да купя два лагера SKF 626 … Следващата стъпка е самата стойка, там много се чудя дали да вградя в нея заедно с водач за нишката и filament runout sensor …
Тъй като за новия принтер ще ми трябва и стойка, която да може частично да навие обратно материал при смяна на нишката се заиграх с малко пружини от АБС …
Като за първи опит не е зле, но трябва да кажа на слайсера да вдига дюзата, когато минава над печата … 🙂
Започвам малко от краката за главата но … бърза ретроспекция: Преди около половин година с половинката най-накрая харесахме къщичка близо до София, преди около 3 даже успяхме и да я купим 🙂 Едно от първите неща, които задвижихме като пресни собственици беше прекарването на трифазно захранване. След стандартните два месеца за проучване и предлагане на договор за промяна на мощност вчера се сдобихме и с него – само 29 дни след подписването на договора Чез монтираха нови два стълба и опънаха трасе с ново табло за отчитане 🙂 Разбира се, и това не мина без ексцесии и доставка на кабела от таблото на стълба до имота до вътрешното табло буквално 5 минути след срока … 🙂 Но определено съм доволен спрямо очакванията ми, подозирах поне 6 месечен период на нерви след договора до пускането на захранване …
Напоследък се заиграх с глава, която може да вкара до 6 различни материала в екструдера, за сега работи с един тип материал, имам проблем само с комбинацията PLA-PVA, PVA-то на моменти запушва, но с малко игра с температурите мисля, че ще го докарам 🙂